Тротинетка, тротинетка!
Тя се кара без винетка,
без бензин, пропан бутан,
без чистачки и колан.
Има си звънче, спирачка,
даже фар и подпирачка.
Вярно, няма си багажник,
но не иска и гаражник.
Стига дъжд да не вали,
стига град да не плющи,
да не е натрупал сняг,
да не си си счупил крак...
Може даже без жилетка
да си караш тротинетка!
И особено на село,
можеш да си караш смело.
Да се носиш край реката
с малко вятърче в косата,
по шосета, край полета,
дето свариш, общо взето.
Отпочиват си краката,
докато лети душата!
Само хубаво внимаваш
и с летеж не прекаляваш,
бягаш от коли, камиони,
куче да не те подгони,
и кокошка да не сгазиш-
себе си и всички пазиш!
Тъй, със песен на устата,
можеш да обиколиш земята!
Стига внучето, нали,
да не каже: "Прекали,
вече, бабо! Дръж си плетката
и върни ми тротинетката! " ;)