И гледам как пред мен история се мени,
история се реди, история непълна, история
мръсна, от празни хора към то празни деца,
празни деца направени без капка мисъл и дела.

Виждам ги всички, но те мен не, а как така и
аз не мога да си обясня, всякаш те са друга вселена,
друга реалност за дето аз не зная, но някак си усмивка
ли се излъчи, изведнъж те ме виждат и като че ли все знаят.

Гледат те у една кутия, чието име неще нарека,
гледат го те и изпълняват, без капка замисъл,
гледат го те и се смеят, без да разберат защо,
гледат го те и се плашат, без да знаят за какво.

- Ще се мре! – извика един ден. – Крийте се пу
къщите! У дома е най- добре и не се подавайте навън!

И изведнъж всичкия тоз народ се прибра без капка съпротива,
то каква съпротива, техният бог им казал – чума идва, покрийте се
спасе те се, само онези дето не вярват, ще погинат, те избраните,
ще оцелеят, те дето дори не знаят вече кой ден е.

Аз гледам и не вярвам, но аз съм без сведения, без писания
да защита моя постъпка, моя мисъл, па всеки ме всел за луд,
луд та побъркан... Ала ще видим до кога, гледам ги гневни,
дяволично гневни и сприхави, намусени и разконцентрирани,
гледат своят бог, но вече с друга мисъл, друга насока, гледат го и не вярват, ала късно е вече за тях, огъня ги чака и вече дявола седи наврата.