"Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана..."
Никола Вапцаров

Пролетта не дойде.
Умориха се всички да чакат.
Да я търсим! Къде?
Ние тръгнахме, сменяхме влака...

А машината пак
в междурелсово време боксува.
Няма топъл южняк
и на мен ли така ми се струва,

но е леден домът,
който нашите рожби изпрати.
Тях прогони гладът.
Те отделят от свойта заплата

за далечния род –
недоимък свиреп да закърпи.
Изкривеният бод
на съдбата е труден и щърбав.

Как да пазим насън
изтънялата своя надежда?
Всеки повей навън
по-далече в студа ни отвежда.

Ти живота възпя,
но мечтите угасват отнети.
И, лъчи разпилял,
пролетта някой гони, Поете.


Вчера ме информираха, че на това стихотворение е присъдена втора
награда в четвъртия конкурс "Никола Вапаров" на община Варна и ВВМУ.