Бях се засилил да давам акъл,
ама излезе напразно.
Не срещнах някого да е дошъл
да слуша, а не да казва.

Нейсе. По-важното е, че сме приятели.
И добри по душа (особено като спим).
Само дето сме малко такова... стихясали
и очите ни все към Олимп.

Няма лошо! Но на мене ми идва височко.
Хич не съм по въздишките и по ваджишките
пориви.
До магазинчето ще отскоча,
докато не са го затворили.

Ще си купя винцѐ за рождения ден
и си тръгвам. Довиждане, хора!
А тука оставям да чете вместо мен
онова там дърво.
Та прозореца дръжте отворен.