... черно коте на белия сняг пред вратата ми жално писука,
и нали съм и аз котарак, го прибрах – да не пукна от скука,
за начало дланта ми одра с бели ноктенца – живи пирони,
сетне почна такава игра! – цял ден в стаите с него се гоним,
срещу мене помръдва с уши, сякаш аз съм му ценната плячка,
котараче със седем души, ала сякаш след миг ще ме смачка! –

спи в саксиите ми с мушката, дето уж зазимих край дивана,
снощи каза ми мляко не ща! – като мен пие бира, без пяна,
препика даже вестника "Труд" със портрета на Боко и Ленин,
е, кажете ми, аз ли съм луд, или туй лудо коте край мене? –
този свят, тъй немил и недраг, май, до шепичка обич се свежда.
Черно коте на белия сняг подари ми кълбенце надежда.