Двама луди Мъже
... със лудия на Варна всяка заран
на пейката четем си вестник „Труд” –
аз – с панталонче секънд хенд избаран,
той – с жълта книжка на доказан луд,

добро момче е! – седне ли, и скача,
вторачва в мен блуждаещи очи,
и сякаш в тях – на няколко разкрача! –
Вселената от мен на дъх мълчи,

понякога го черпя с кен „Загорка”,
и кренвирш му купувам – да яде,
и с двама ни животът тъй се корка! –
че просто вече няма накъде,

когато е на себе си, ми казва,
поел си дъх: – Обичам те, братле! –
прегръща ме на топлата си пазва,
пък за мъже това изглежда зле,

понеже ми е братче по природа
и хляб един под слънцето ядем,
и всички мислят, че сме го̀ла во̀да,
и казват, че не сме у ред съвсем,

и водя го – на лов за пеперуди,
из нощите на Гръцкия квартал...
Решете, моля, ние ли сме луди? –
или светът край нас е полудял.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
  КОМЕНТАРИ  (0)
Не са позволени коментари на Анонимни!
РЕГИСТРИРАЙ СЕ

ВХОД В САЙТА