Есента цяло лято сънува сърни, тънконоги сърни сред листата.
Есента се събужда от няколко дни, дълго реше коси и намята
цветни плетени шалове околовръст, тежки паяжини простира -
зреят шипки по хълмове - шипкови кръстове и
разпъват по залез всемира.

Есента се оглежда в тихи води, леко трепка с прозрачните клепки,
есента се харесва такава - с бодли, тъмно-медна, до корена цветна.
Есента по утрата се увива в мъгла, вечер вади от скрина одеяло.
В есента и светът си въздъхва, почти
примирил е душата си с тялото.