Прегаря денят, почти ще изтлее,
в презрелия август на късното лято,
паяк го вплита в тънка дантела,
стихнал съм сякаш свърнал оттатък.

В конкурс нагласен хапят думи без глас,
попарват мигом - люти чушлета.
До кога безпардонен той ще е фарс,
масовка перфидна с наивни мишлета?

Интервюта парадни на фалша във плен,
до кога с тия наши и ваши?
С остри копита гневът рие в мен,
допивам надежда с празната чаша.

Наливам, усещам как тръгва нощта
свлякла кошуля от бели светулки,
едва ли ще мръкне в мене искрата
да кърпя със вяра моите болки.

Със скалпел резлив гневът ме зове,
загноясва конкурсната рана,
властта с корупция щом преяде
е цирей набрал във лоена пяна!