Представям си я като костенурка
с набръчкана кожа,
с жаден за живот поглед,
и тромавост като на биволица.

Тя е люлка
вехнеща в изоставен двор.
На нея се люлеят денем и нощем призраците
от рушащата се къща.

Не се реди на опашката за младост,
защото се харесва такава:
котка-старица със
сини очи...

Пише приказки, с които
печели доверието на децата.
Когато ги разказва слага стръкчета
тютюн в лулата си.

Пуши някъде на сянка
нали е индианка
облечена в носия
от пера.