Не цепя дума никога надве –
и – щом я кажа, думата не чезне.
Тя вихри се в табуни ветрове
и на въже люлее ме –
над бездни.

Тя се пилее! – слънчево сенце.
Стоварва се връз мен на слепи мълнии.
Кога на мама пиша писъмце,
писалките ми с обич
Господ пълни.

Единствена –
тя само! – ми е Бог.
И Бог ме вкара в праведните друми.
И – сякаш, че по мене пускат ток! –
неправилно изречените думи.

Тя – думата! –
е моят таен знак,
че може би един ден ще се сбъдна.
Ако си тръгна, ще ви пея пак! –
от някоя Галактика отвъдна.

Преди да се развеем – яко дим,
на този свят дошли – като за огън,
да си ги кажем? – без да ги пестим,
най-хубавите думи! –
са от Бога.