Сгрешил си пътя, затова
сега ще трябва да си идеш.
Затъвам в съскаща трева
и прегоряла паламида,
нагазвам в есенна печал –
и всеки спомен ми е в тежест,
Приключи филмът чернобял –
ти беше тих и много нежен.
Без думи, без излишен звук –
една прекрасна пантомима,
Намирах те – и там, и тук,
така усещах, че те имам.
Но вместо цветен епилог
връхлита зимата без милост.
И знам, че няма аналог,
и че дъхът ѝ е убийствен.