Уви, не станах аз монах
макар да бях съвсем на косъм
след поредният пердах
край реката Черни Осъм.

Разбойник и простак, бараба,
не бръснех и не уважавах.
Дори рожденната си баба
пред всички гадно унижавах.

Жените бяха бройки само-
една безкрайна въртележка.
С досада гледах ги през рамо,
с презрение и със насмешка.

Мечти, стремежи, идеали,
не съществуваха за мен
а само кръчми и локали,
купони всеки божи ден.

Сега, на края на пътеката,
водеща ме право в ада,
ще се замисля ей тъй, леката,
каква очаква ме награда.

Щом бил си във живота гаден,
далеч от правилата хорски,
на злото всячески отдаден,
за теб забравата е , горски!