Аз имам малко.
Много, много малко.
Една таванска стая. И камина.
Две черно-бели снимки.
Химикалка.
Мълчания, събирани с години.

Един прозорец –
много нависоко.
и своя профил –
в ъгъла на мрака.
Аз имам Юг –
единствена посока
и точица надежда,
че ме чакаш.

Сега превръщам капки дъжд в боички
чертая те до себе си – отляво.
В червено си и адски ме обичаш!
Рисувам ти сърце.
Душа.
И тяло.

Добавям блус за двама –
под пороя.
Разкъсан залез.
Тръпки.
Поглед.
Чувства.
За мъничко да можех да съм твоя,
картината ми би била
изкуство.