Какво направи ми, животе?
В дувара думна ме кат коте
и сломен от гняв, обида,
от теб поисках да си ида.
Изпълних твоите условия,
а те били са празнословия.
Уж щеше да ме пратиш в рая,
в ада май ще съм ратая.

На догми, правила слугувах,
на готин пич все се преструвах.
Направо бях си царски шут,
от всеки ритан и оплют.

Спасение от тебе чаках.
Любови не една оплаках.
Сълзите ми, макар и нилски,
за теб били са крокодилски.

Байракът ти си си развявал,
на теб пък аз съм се надявал.
Ти избъзика ме безспорно.
Това дойде ми нанагорно!

Сопата сега ще хвана-
това поне за мен остана.
Редовно ще ядеш дърмона,
дорде поставиш ме на трона!