Боли ме за прекършения цвят.
За неосъществените сонети.
И за това, че в смахнатия свят
не се намира място за поети.

Печални и самотни, тъй добри,
че чак на мен направо ми се плаче! –
те също имат нужда от пари
за хляб, кафе, за дрешка, за коняче.

Случайници, от други свят дошли,
преди зората сутрин да ни близне,
те ни събуждат с Третите петли –
ангелогласни славеи по изгрев.

Събрали всички мъки на света,
те просто са дечицата на Бога! –
и аз край тях си пиша – и чета,
което мога, пък и както мога.

За техния дактил или хорей
черпете ги по бира? – туй им стига.
Речете ми поне едно: – Здравей! –
и: – Сбогом! – над последната ми книга.