... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз,
да хвърлям бели камичета в яза, водата да ми гъне колелца,
тъй неразбрал, че дядо забеляза как си крада от полога яйца,

да уловя из подмола пъстърва на червейче – със кукичка за сом,
и след епоха-две да се завърна в прекрасната илюзия за дом! –
мъниче с бяла ризка на райета! – завинаги изчезнало оттук,
един далечен спомен за поета, досаден с тия рими във Фейсбук,
почесал Мурджо зад ушите в двора, да се кача на Белия баир –
част от светата фауна и флора, разпръсната из Божия Всемир.