Само няколко преки нагоре –
под бръшляна – в прохладните сенки,
е приклещено бяло къщенце –
със мушкато на своя прозорец.

Спят завеска от фина дантела,
кръгла маса, часовник, кандило,
сърмен шал и ликьор от смокини,
и фотьойл – в паяжини заплетен.

А махалото кротко сред здрача
като златна пендара просветва.
Вик на сова стрелките размества.

Бог ли хвърли невидимо зарче
и дордето преследвах късмета,
всичко скъпо в забрава насметох?