Сърцето всеки жребий заслужава,
но не забрава, но не забрава!...
Калин Донков, "Незабрава"
- - -
Не вярвай, че от теб съм си отишъл,
когато вече няма да ме има!...
И прогони далече тази мисъл,
не я допускай в пек и в люта зима!

Ще идвам някога - ветрец напролет,
овошките със дъх помилвал леко,
ще бъда птица от далечен полет,
или пък цвят край тихата пътека.

Понякога ще съм дъждовни капки,
тъгата от лика ти да отмия
и в миговете, като изстрел кратки,
пак, както някога, ще бъдем Ние...

А може би в красива лятна утрин
във слънчев лъч за теб ще се превърна,
за да забравиш нощите си будни.
И с много обич пак ще те прегърна!...