Не вярвам някой ден да съберат туй, що съм го написал, в 200 тома,
а в тях ще бъде целият ми свят – морето, плажът, Варна, вълнолома,
една сребриста люспа от сафрид, полепнала по пръстите ми груби,
девойките на гърбавия рид! – които в светли залези съм любил,
прекрасните ми трима синове, и бабината купичка със леща,

тъй свидните за мен минута-две във храма – за молитвата гореща,
търкулнатите ми Отвъд слънца – и трите бири с някой стар приятел,
и две торби с любовни писъмца, които тъй до днес не съм изпратил,
саксийката с алое от Китай, тя – мама! – го изхвърли на боклука...
Какво пък? – двеста тома стигат, май? – читателят да си умре от скука.