Къде си сега мое нежно мечтание?
Идваш само в съня и за миг при това,
но оставяш следа и копнеж, и желание -
неразумно, греховно, но реално. О, да!

И къде се роди? Дали пак в някой сън,
или някъде там - в онзи свързал ни град?
Поглед мой или среща случайна навън,
разгоря вътре в мен сякаш огън от ад

и години наред той гори и не тлее,
а би следвало времето туй да гаси...
Колко дълго в човека мечтата живее?
До живот! А дали си илюзия ти? Не, не си...