Горещо е. Юни. Лятото.
Пече се хляб за цялата година. Земята е като опалена фурна. Обожавам да пътувам, а по това време край пътя се редят картини. Огромни платна. Плътни мазки с четката на небесния художник. Слънчогледи. Безкрайни жълти поля са се проснали край пътя, до тях ниви в червеникаво-златно. Лавандулови полета. Висока, стройна, а скоро и руса, царевица. Лозя, редени тертиплийската, с розови храсти на чело. Овес. Сено. Ожънати стърнища, натъркаляли бали. Овощни и бадемови градини. Въздухът жужи от топлина. Слънцето е медоносна пчела...* на моменти се забравя и жили като оса. Цветовете се застигат. Засилват. Правят дуети. Дуели. Докосват се. Сражават се. Прегръщат се. Съюзяват се. Разливат, смесват цялата палитра. Десетки нюанси. Морето се вее - синьо-бяло знаме на лятото и свободата ...Пеликани прелитат. Огромно ято над главата ми. Сняг в дълбоката гореща пряспа на съня...Пазачът на ледения склон, който катеря, е със засрежени от лед мигли и страни. Някой, който пази на края на света, онези дето пълзят нагоре по леда...От столетия е там. Стои сред дълбокия сняг и чака залутали се из сънищата, очите му са в дантели скреж, страните му са побелели.... Пеликани край релсите на влака към зеления град. Отново слънчогледи, слънчогледи - море цъфти край релсите...расте...Зрее юни. Ще зрее цялото лято, ще трупа слънце, пътища, смях и сълзи....Кехлибарени залези са зърната му, дъхави и ароматни. Глътка коняк с вкус на лято за студената зима.


*"Юни блан" е сорт грозде, който е пренесен от Франция и се отглежда в Южна България. Зрее бавно, бере се в края на октомври, използва се за направата на висококачествени коняци