Избръснах се до синьо със „Жилет”.
Надве-натри със гребена се сресах.
И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –
стоварих морно тяло във експреса.

От РЕП-а купих вестник – да чета.
Помага – срещу скука и склероза.
Здравей, Живот! – уют и красота! –
България летеше в коловоза.

И – тъй като за теб си мислех все –
как ще ръзтърся русите ти плитки,
щом влакът спря покрай едно шосе,
в канавката ти скъсах маргаритки.

В Провадия си купих бири – три.
Купето ме изгледа някак строго.
Мъжът, ако не пийне призори,
и става нервен! – даже твърде много.

На гара Шумен още бях тавряз.
На Горна – леко трезвен. А на Мездра,
преди съвсем да падна във несвяст,
видях как влакът се стоварва в бездна.

Кондукторът ме пръсна с две води.
Изхвърли ме с ритник – на гара Север.
Щом посред бял ден зърнах три звезди,
надеждата ми в теб ще е – forever!

Какъв ти беше точният адрес?
Менгиши – армаганец! – съм ти купил.
Ех, мила моя... Моля те, излез! –
на входа в „Люлин” – или в „Овча купел”.

Поне за час, за два? – да съм ти гост.
Ще черпя и кафе пред парламента?
И ще танцувам с теб – на „Орлов мост” –
ансамблово! – с бухалки и със лента.

Не те видях и днес... И тръгвам в три.
Съдбата беше с мен неблагодарна –
един Умиращ лебед – призори,
прибрал криле в тръстиките на Варна.