/посветено на Белослава/

Покълнала за новото начало
Богородица е всяка майка,
себе си на рожбата раздала
с обич свята като огън жарка.

Плаче от радост лозата априлска,
ще висне през август тежкия плод,
от вопъл родилен с майчина ласка
ще грейне Бела дарена с живот.

Сладостта на копнежа донесла
налива щедро в сърцето любов,
всяка тъжна сълзица пресъхва
и гали душата нейния зов.

Ще поеме по свойта пътека
орисана да бъде Белослава.
Нека носи в себе си човека
и омаята на пролет бяла!

Нека я обичат върховете,
спътник верен да и́ е късмета!
Нека е на здравето с крилете!
Нека е родена за да свети!