... в килера на дълбоката си памет съм скътал две-три хубави неща –
къщурлечето – с покрива му сламен, което вдигна моят стар баща,
върху стобора спуканите грънци – и прочката с просъхнали дъски,
салкъмите – объхтани от слънце! – във крайчеца на злачните лъки,
с такава проста радост ме изпълват мравунячето в рохкавата пръст

и черквицата, клюмнала на хълма, под тежестта на Божия си кръст! –
на баба трите дюли върху скрина! – да ми ухаят все така Отвъд,
и някой ден – когато се спомина, да си ги взема, тръгна ли на Път,
пък мама нека приказки разказва за вълците в световната гора.
С България във мъжката си пазва живея! – и със Нея ще умра.