Дойдох да ти попея тихо –
за обичайните неща.
Врабчетата от студ се скриха
на топло в моята душа.

А там е толково просторно –
и те чирикат, и летят.
Едно прозорче ти отворих –
да чуеш хо̀ра им сърцат.

Дали ще имам още време?
Това, което предстои –
ще мога ли докрай да взема?
И после – искаш ли го ти?

Да знаеш как се боледува,
когато дълго си мълчал...
И всеки звук ми е хоругва,
и лек – за горест и печал.

Послушай шепотите в юли,
звъна на зреещата ръж.
Земята как изтръпва, чу ли,
в молебен за целебен дъжд?

След тази песен изтънява
на изток хоризонтът син.
И щом си тръгна, не забравяй
със другиго да споделиш.