... защото предпочитам тишината
пред тоновете изговорен шум,
за мене всяка буквица е свята! –
и е безкраен Българският друм,
от времето на Кирил и Методий,
на Ангеларий, Климент и Горазд,
светулчица – по пътя тя ме води! –

за да намеря светлото си "Аз"!
Като кайначе тя в съня ми руква,
с ятата птици литва на Възбог,
и аз изписвам Мама с Главна буква,
защото съм на Буквите отрок! –
те! – моя казън, радост, блага мисъл,
солчица върху хлебеца ми чер.

Със трийсет букви Бог ни е записал
като народ в Небесния тефтер.