Събуди се и тази заран слънцето,
надникна зад рида и се усмихна,
върхарите погали още сънено,
на всички будни весело намигна.

Запъплиха в тревата мудни бръмбари,
по небосвода стрелнаха се птиците,
напуснали гнездата си по съмнало,
Да сбират мед пък бръмнаха пчеличките...

Изхръкнаха от храсталаци зайците,
от страховете си и днес подгонени...
Не, рано е за на ловците хайките -
подплашиха ги катерички в клоните.

Надушили по въздуха посоката,
лисиците за ранен лов забързаха...
И само мечка на кълбо в бърлогата,
от вчера сита, сладичко похъркваше...

Животът в делничния ритъм влизаше,
кълвачът като метроном почукваше,
по небосвода слънцето възлизаше -
денят като събуден цвят се пукваше...