Не си посмял да ме събудиш,
когато си прекрачвал прага.
Премълчаното сбогуване
е най-обикновено бягство.

Жужат пчелите – до полуда,
от пролетния дъх пияни,
в танцуващата лавандула.
(Мен в твойте сънища ме няма.)

Бе теменужено небето,
но се смрачи – до тъмна охра.
Изплака перлички невенът –
помръкна тихият следобед.

А залезът – кармин и злато,
индиговата нощ повлече
с безкрайни бримки през дъгата.
И пътят ставаше далечен.

Аз ненавиждам всичко сиво –
раздели и спестени думи.
Така че, нека е красива
и празнината помежду ни.