Небе за кукувици
Не крадох и не лъгах, не убих,
любови и другари нямах верни
каква ли кал до днес не ме очерни,
какъв порой не влачи моя стих?

Гнездо за кукувици с обич вих.
Повтаряха зова ми сто латерни
и прелетях дъбрави неизмерни,
но вятъра не хванах – за жених.

Живот ли беше? Вяра в чудеса.
За този свят поетите не са.
Ни дом, ни обич – ориста такава

и болката си с мен ще понеса,
за кукувици тези небеса,
са дом. Това е. Другото е плява.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

ВХОД В САЙТА