Януари , 1990 година

Изтърделите черчевета кътат тоталитарен прах и две - три изсъхнали мухи. Марчето ги отваря с пъшкане за да пусне малко свеж зимен въздух. Успява с вътрешния прозорец, но външния видимо я затруднява и се отказва с попръжня на устата.
Пустият му генерал, още няколко лексикални упражнения и ще я е срам да се изкаже пред хората с тоя негов цинизъм, мръщи се Марчето. Но на дивана си го бива, а понякога и на стола, с кожената дамаска. И старото руско бюро ѝ носи приятни спомени. До скоро другярят Добри Джуров се подсмиваше под мустак на половите има занимания, а сега на опушената стена и на още две места белееше голяма липса. Другите две липси бяха на другарите Георги Димитров и незабравимия Първи, Татото на целия народ, сами се досещате кой бе той...
Вратата се отваря с трясък. Видимо притесненият Генерал полковник Петров връхлита и Марчето разбира, че ще оправя някой друг, но този път това няма да е тя. По следата от тясната фуражка разбира, че генерала дълго време я е бил наложил - сигурен белег, че е треперал пред някой по-висш.
- Марче, трябва спещно да подготвим заповед - изпръхтява началникът по начин, който ѝ напомня за стоящи мирно полковници, подполковници, майори и ред други подчинени, изчервени от напрежение и със избили капки пот по твърде странни телесни места - Заповед за състоянието на дисциплината в армията . Готова ли си!?
- Готова съм и за по-прияни задачи... - измрънква Марчето и сяда зад масивната пищеща машина "Перчатка 3", която свободно можеше да бъде сбъркана с оръжеен експонат.
- Добре тогава. Пиши: ДЕБА ВАШТА МАМА!
Марчето измърморва под носа си нещо от рода на "простак" и записва:
"Другари офицери!"
- НИКОЙ НИЩО НЕ ЕБАВА!!
Марчето продължава да трака с видимо неудоволствие:
"Дисчиплината в армията е спаднала!"
- ВСИЧКИ ЛЕЖАТ И СЕ БАРАТ!
Марчето: "Командирите се отклоняват от изпълнението на служебните си задължения."
- ТИЯ ДРЕБНИ ПЕДЕРУНГЕЛИ ЛАЗАТ КАТО БРЕМЕННИ ВЪШКИ, КЪРКАТ ВОДКА, НЕ ЕБАВАТ, ДА ЕБАВАТ, А ЕБАТ СИЧКО ДЕТО МЪРДА!
Марчето се замисля за момент, и изстрелва на машината, като автомат Калашников:
"Никой не се занимава с възпитание и обучение, строевата подготовка е спаднала, увеличили са се случаите на пиянски изстъпления и безчинства спрямо местното население."
- ДА ГО НАВРА НА ВСИЧКИ!
"Заповядвам!"
- НА ТОЯ НОВ КАПУТ, ДЕТО СЕ ПРАВИ НА БАЛОН, КЛИЗМА С ГРАМОФОННИ ИГЛИЧКИ МУ ТРЕБВА, НЕ ЛАМПАЗЕ!!!
" Командирът на дивизия полковник Иванов да се предупреди за непълното служебно съответствие."
- ОСТАНАЛОТО СТАДО ДА СИ ГО ЕБЕ ТОЙ!
Марчето: "Командирът на дивизията да накаже останалите виновни съответно."
След Тирадата в стил кресчендо червенината по голото теме на генерала видимо е поизбледняма. Марчето знае, че следва последния акорд и не след дълго Петров не я разочарова.
- ТЕХНАТА МАМА!
Марчето въздъхва и натраква едно финално "Командващ окръг генерал-полковник Петров", изважда листа и го подава на началството с влажен поглед.
- А моята мама, ще я... таковаш ли? - изпуска тих вопъл и усеща как я залива неочаквана червенина.
- Друг път, Марче, че горе стават едни работи. Не знам и с мойта мама какво ще стане...