Нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,
съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –
поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,
отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче,
и котаракът мина – без да спре, на сенчица – под старата смокиня,

спря славеят да пее горно „ре”! – и дворът заприлича на пустиня,
а преди век – когато бях момче, тук дишах бързи сенчици на птици,
безжалостното Време си тече – и тъпче ни росистите тревици! –
и питам се, изпаднал в нервен срив, невям дошло е време да ни смачка?...
Какво пък? – да живее онзи див съсед, размахал тъпата резачка!