Тя в сърцата заключени,
розов сън не живяла,
бе за чувства неслучени
обич щедра ни дала.
Днес мълчат въпросителни –
непресекли се криви –
и любов изтощителна
в необята отива.

Недоносче е времето,
над мечтите се рони,
колко могат да вземат
Ян и Ин – две персони,
разсъблекли суетната
си себичност до голо,
екстроверт с интровертен,
в две небета наболи.

Закопчават душите ни
неизпраната риза,
самота непопитана
във кръвта ни навлиза.
Любовта незасукала,
като гладно сукалче,
от абсурд закуцукала,
пак зад облака плаче.