"Омръзна ми!... На гръб ли да те нося?!...
Какво ме зяпаш като смахнат?!
Но, казвам ти - ще го реша въпроса!...
От утре вече ще се махна!..."

Вратата се затвори подир нея...
По точно - хлопна се със трясък.
Във шок, със зяпнала уста немея...
Прозорец светна с хладен блясък...

Картината в антрето - ха да падне!
И полилеят бавно се полюшва...
Съседите до нас, за клюки жадни,
са дъх стаили и подслушват...

Гнева й за пореден път извикал,
си пийвам кротко на дивана...
И изведнъж една прекрасна мисъл
внезапно взе, че ме обхвана!

С две крачки се намерих до стената
и викнах с глас на Боримечка:
"Любима, вече край на беднотата!
Ще стана скоро важна клечка!

Началството пред всички ме похвали
и обеща заплатата да вдигне!
Нещата се оправят, не разбра ли?
До шеф-отдел до дни ще се издигна!...

Обади се и мойта леля Надя -
от Каспичан, нали добре я знаеш?...
Починал скоро вуйчо ми в Канада...
Наследство е оставил - ще се смаеш!..."

Изхилих се във шепите злорадо.
Внимателно изтрих с ръка устата.
"Подай муцунката си, моя радост!"
И... страстно се целунах със стената...

Доволен от етюда театрален,
с крив нокът се почесах по главата.
Не бива повече да съм нахален,
на тези двама бръкнах им в душата!...

От завист, вече знам - не ще да мигнат!...
Нощта им в ад съм я превърнал!
На мен пиячката пък ще ми стигне.
Но мога още чашка да обърна.

Все пак ще трябва да реша проблема,
че, току-виж, ме милата остави?...
И кой за мене грижа ще поеме?
Самичък трудно ще е да се справя!...

Алкохолик съм бил... И непохватен!...
И търтей... гнида страшно мързелива!...
Да бачкам с таз душевност деликатна?!
Ми тази мисъл просто ме убива!...