Зимен чай
Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам.

Сумти край нас светът – недоверчив.
Защо ли сме така нетърпеливи?
Помни, че с мене бил си най-щастлив
и сянката ми с вино не преливай.

Жужат невидими добри пчели –
и с амбра пълнят звездните си пити.
Ти всичко вече си разбрал, нали?
Обичам те. Но повече не питай.

Не се побират във едничка нощ –
в която няма пътища за изгрев,
звънът на хвърления лунен грош
и пяната на есенния прилив.

След тях приижда зимната мъгла
и с шал от снежна прежда те покрива.
Стопли се с глътка ароматен чай,
щом тишината стане тъмносива.
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
  КОМЕНТАРИ  (0)
Не са позволени коментари на Анонимни!
РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/smart/modules/News/language/lang-bulgarian.php:1) in /home/hulite/www/smart/modules/News/article.php on line 117

ВХОД В САЙТА