Предтсавям си те в бяло...
Така си представям ангелите.
С бели нишки в косите от отминали болки.
С бели мисли в главата, лишени от тежест.
С бяла душа, събрала всичката нежност
и цялата сила на споделените ласки.
В бяло те виждам в съня
с разпуснати коси по раменете,
с очи по горещи от лава,
но чисти и пълни със обич.
И в бяло те виждам в мечтите
и как ме прегръщаш те виждам
и само небето над нас
с облекчение тежко въздиша.
И бели памуци постила
земята по пътя към тебе,
когато пристъпвам да чувствам,
че може да бъде и мека
любовта, която ме е боляла.
И целият светъл те виждам
по-бял и от най-бялото бяло.