Наперен като млада булка,
като чисто нова втулка,
реших на мъж да се направя,
в проливен дъжд да се прославя.

Поне опитай се
да ме излъжеш,
животе мой, –

В тоз час, когато птици пеят
и мрачни бесове немеят
се раждат светли, нежни чувства,

Казват, че «казарма» произлизало от «casa di arma», нещо като къща на оръжието или къща на армията. Тази къща не е като другите. Било поради отсъствието на нежен пол, било поради друго, но в нея много от нормите на цивилизования живот се превръщат в чисти условности. Младежите от соцвреме оставяха в нея две или три години от живота си и запазваха в замяна на това рошави спомени за стригани глави.

На времето през лозето
денят минава.
Тежат в лозите зрелите гроздове
на мигове отминали
в зелената самотност под листата.

Еврика! гъркът извикал,
влизайки във пълна вана.
Ето, чудото че стана:
И наистина се случи.

Не прося близост цинична
-близостта е в излишък.

Вкус на черници и мирис на нафта,
сигнал от товарна влакова композиция.
Напластената прах по страните на шкафа,
жълта верига от спрели таксита.

В часа на утрото когато
от изток се излива злато,
на запад нощните тъми

В часа на утрото,
на слънчевото тържество
от идването на деня,

Това, което е било
и няма да се върне вече –
догарящият епилог
на залез в парцалива вечер,

Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина

Тук, където съм обикновено,
зад бронята на ребрата,
аз играя с въжето от времето

В бурканче захаросан мед на дните,
като лакома оса да се опиеш,
да се забравиш
и да напълниш съществото си

Той не обича, защото е сляп.
Той ме гледа с очи от началото.
И освен, че ме гледа е млад,
и оставам си млада за него.

Ш*ироки бавни крачки
по алеята разтягам
в мечтите - момиче със сияйни очички,
за ръка с него се в мислите разхождам.