На Катя Цветкова

От разлюлян до дъно океан,
от времена, пространства и народи,
аз съм вълна, безименна вълна,
излязла малко да се поразходи.

Насам-натам – и в оня океан
тишината пак ще ме погълне
и кротнал се в утробата ú, там
с гласа си раковините ще пълня.