Защо не съм пчелица в нежен цвят,
да си жужа под слънчевите ласки?
Тъй гнусен ми е лудналият свят! –
със неговите грозни ковид-маски,
с противния правителствен отбор,
с министърчето, дето цепи мрака! –
с мисирките, които в смесен хор
цял ден във телевизорите крякат,
със низите безкрайни от лъжи
на доктори – и на математици,
със президента, който ги държи! –
на ясла, пълна с нашите жълтици,
доде ни плакнат в розови бои,
и ужким все към по-добро ни дърпат,
Тя – майка ми, Светицата! – брои
стотинките във носната си кърпа.
Не искам хляб и риба на обяд.
Ти, Господи, си зрителна измама.

Не Земен Рай. България е Ад.
Сторѝ така, че утре да ме няма!

18 януарий 2022 г.
гр. София, 13, 10 ч.