Тъй както младостта ми си замина,
и старостта от мен ще отлети,
не знам кога? – все някоя година
и аз ще събера – смирен, пети,
през рой заблуди, страсти и химери,
неосквернен от лъст и суета,
аз, праведникът во Христе! – Валерий,
със много обич минах през света,
Бог всекиго в тефтера си зачерква
с най-тихото моливче – "Б-2" мек,
ще пее попът в килнатата черква
тропари върху моя бял ковчег,
и ще са смешни, ах, ужасно смешни,
роднините ми с тяхната печал! –
та аз живях красиво! – светъл грешник,
душата си във стихчета раздал,
доде разказвах врели-некипели,
към бъдещето свое тръшнах брод.

Прекрача ли във Райските предели,
Смъртта ще бъде повод за живот.