... бях някога четящото дете,
нахлуло в градската библиотека,
в която вече никой не чете! –
ни Яворов, ни Гогол, ни Сенека,

треперех от Любов пред всеки том,
написан сякаш с обич и за мене? –
Екто́р Мало́ в прекрасния "Без дом",
"Персидские мотивы" на Есенин,

и гледаше ме с погледа си благ
момичето пред книжните лавици
как аз разкъсвах – истински глупак! –
най-гнусните духовни белезници,

поглъщах ненаситно мъдростта –
натрупана по рафтовете Вечност,
до днешен ден със обич я чета
и я споделям най-добросърдечно.

С пари и злато тъй не бях богат.
Във Вечността живях за два-три мига.
Свободен съм! – в прочетения свят
бях лист от непрочетената книга.

13 януарий 2022 г.
гр. София, 19, 15 ч.