Сигурно след много ери,
а пък може и след век,
някой в моите тефтери
ще зарови поглед мек? –
ще си каже: – А бе, тоя
бил е пълен идиот! –
стопаджия на завоя
към отвъдния живот,
през дебелите диоптри –
два, защо пък не и три,
в римите ми допотопни
ще се взира до зори,
тънкокорите ми книжки
ще чете невям през ред? –
станахме съвсем излишни –
де, що диша жив Поет,
братя мои по несрета,
по любов – и чистота.

Господи, пази Поета! –
той е пулсът на света.