Синьо, толкова синьо
Хиените на изтърваните дни
нахално се хилят в тила ми,
зимата с присъщата си
вдървена упоритост
не спира да се нахвърля
върху абсолюта на сянката ти,
а аз повече от всякога
съм изтичащ в миналото
пясък от счупен часовник.
Почти ликантропски са усилията
да свлека кожата на вече невъзвратимото
и да спра селбстмордския
ледоход на мислите си.
И дори да успея да се излъжа,
след милион взирания в стари снимки,
че синьото на очите ти в тях
някога ще избледнее,
знам, че синьото в сърцето ми
завинаги е впило ръб,
и ще ме боли до скъсване
при всяко вдишване
в отсъствието ти до мен сутрин...
РЕКЛАМИРАЙ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

ВХОД В САЙТА