Луната се откъсна от небето
и се заби като стрела в морето,
звездите в миг осиротяха,
сълзи-светулки към земята полетяха.
Щастливо влюбено морето засия
дантелени вълните зацелуваха брега.

Възкръснала, пречистена и вдъхновена,
изплува по-сияйна, преродена -
луната се завърна за света.
Така родиха се от любовта
светулките, и в знойно лято,
когато слизат до земята,

в усмиреното море оглежда се луната;
тогава някой не заспива, а с очи
безкрая търси и звезди брои
и с думи от магия по-красиви
за своята бленувана любима
вълшебни стихове реди!