на М.Н.

Бяла лястовица - обич преболяла -
всеки сам побива кръст на свойта църква.
Сам заслон си прави, стигне ли го хала.
И камбана връзва под гнездо на щъркел.

Нека гъгне като поп пиян съдбата,
пак черешите ще светят с плодни къдри.
Този свят е оцелял до днешна дата -
не от Бог да бъдат хората по-мъдри.

Не от думите венци да си оплитат,
а след думите да бъдат още хора.
Имам нужда от приятел, не от свита,
пред която с глас прегракнал сам да споря.

Имам нужда от хиляда неизвестни,
от шише ракия - силна като слово.
С враговете си до край да бъда честен,
с точен мерник и запаси от олово.

Две врабчета да нахраня на перваза
и до гроб да бъда сит от две смокини.
Цял живот една любов за теб опазил -
с две очи да ме прегърнеш - нежност синя!