Коя бе ти,
оназ ли дето маха
на димния перон
подир военен влак,
която на гробове
тихо плака
пред каска върху
дървен кръст скован?

Незнайна майка
на незнайни храбри войни,
Любима дето прати ги с цветя
посрещнала ковчези упокойни
на гарата сред мръкнали лица.