Така съм уморен, че даже дъх
сломява крехката ми съпротива -
усещам как представата за връх
превръща се в къртичина ронлива.

Безличен, безразличен е градът,
и изветрял - парфюмът на липите;
пиян клошар пресича моя път
и стъпките му с мойте се преплитат.

Клошарю, брате, дай ми глътка ром,
та да преглътнем някак тези строфи,
да тръгнем сетне: ти - към моя дом,
а аз - към твойта боклукчийска кофа.